Скъпи ученици, родители и колеги,
Днес честваме 145 години от Освобождението на България!
На 3 Март 1878г нашата мила България “изгря” отново на Балканския полуостров.
Нека този празник ни припомня, че никоя свобода не идва без жертва, а жертвата на нашите предци ще отеква завинаги във всяка педя земя и всяко кътче на нашата мила родина! Напомня ни, че да се наречем гордо “българи” – това означава, че сме свободни. А Свободата ни не е дошла даром – била е извоювана – някой е платил с бъдещето си.
Днес учим децата, че Свободата се отстоява ден след ден. Отново са необходими “жертви” от всеки на мястото, на което е, според отговорността, която носи. Дали след време бъдещите поколения ще ни благодарят за нашата жертва днес?
Ние като възрастни достатъчно ли насърчаваме, вдъхновяваме, мотивираме новото поколение, за да продължи напред?
Учим ли го на благодарност особено, когато някой ти подарява свобода и бъдеще?
Имаме толкова много причини да продължаваме да влагаме в децата, да споделяме ценности и те да ги разбират. Така ще защитим това, което нашите предци защитиха на Шипка – своята идентичност.
„… За да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после, (за) да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“ казва Васил Левски.
“Задружните сили” – ето къде е ключът към свободата. Колко много ни е дадено.
Можем ли да гледаме в една посока, която се нарича “България”?
Ние наследяваме път, идеал и морал от тези велики герои и нямаме право да ги губим. Както на думи, така и на дела. Заедно, а не разделени…
Честит Национален празник!
Честит Трети март!
———-
Теофил Стоев
Директор
Училище “Светилник”