Може ли интелигентността да бъде измерена?
Всеки родител мечтае да види благополучие в живота на своето дете – здраве, характер, приоритети, вдаимоотношения, ценности, активности. Родителят ще постигне това, ако съумее да отчете по време на неговото развитие, индивидуалните му особености – темперамент, интереси, естествени заложби и не на последно място типа интелигентност. За целта е необходимо той да наблюдава ежедневно своето дете и да го насърчава в неговите силни страни. Често обаче нашият акцент като родители са слабите страни на децата ни, техните пропуски и несвършени неща, по-слаби оценки и невзети уроци. Ако детето съобщи, че за деня има 2 оценки – една четврока и една петица, инстинктивно родителят ще попита:”Е, четворката по какво е? Какво не знаеше?”. А колко естествено би било да се възхити и да поздрави за петицата.
Децата въприемат света като усвояват знания и умения по различни начини и похвати. Те имат своите уникални умствени способности и таланти. И ние в ролята си на учители или родители трябва да имаме това предвид.
В своята книга „ Теория за множествената интелигентност“ (1983 г.) американският психолог Хауърд Гарднър доказва, че човекът притежава всички типове интелигентност, но в различна степен.
Или добрата новина е: всички деца са интелигентни!
Стандартната образователна системе със своята оценъчна практика пропуска силните страни на детето и лесно поставя етикети “слаб ученик”, “разсеян клас”, “непослушни деца”.
Коя е силната страна на моето дете? Откривайки я, родителят ще забрави за собствените си амбиции “да реализира детето си” и ще го остави да поеме пътя си в посоката, която му е предначертана. Следствието ще бъде едно дете, което ще се превърне в щаслив човек със своето призвание и съдба.
Гарднър посочва девет типа интелигентности:
- Лингвистична – Включва способността да се оперира с думи,както устно (разказвачи, оратори, политици), така и писмено (поети, писатели, драматурзи, журналисти, редактори). В педагогическата практика се разглежда приоритетно този тип интелигентност. В училище се слуша, пише, чете и говори.
Децата, спадащи към този тип, от ранна възраст обичат реда, систематични са, усещат добре закономерностите и умеят да разсъждават логически. Те обичат да слушат, рано се научават да говорят, четат и пишат правилно. Те имат добра памет, затова лесно и с удоволствие запомнят, не се стесняват от публиката, охотно рецитират стихове. Те лесно учат чужди езици и най-добрият начин за обучението им е под формата на приказки – за най-малките и разкази, дебати и дискусии – при по-големите.
- Логико-математическа – Това е способността да се оперира с числа (математици, счетоводители, статистици) и мисли рационално (учени, компютърни програмисти, логици). Тя също е активно застъпена в училищните програми.
Тези деца обичат точността,организирани са, имат абстрактно мислене и обичат да смята. Такива деца от ранна възраст проявяват интерес към компютрите, логическите експерименти, към решаване на задачи, което им се удава с лекота. Те се занимават успешно с математика, физика, химия – тези предмети, които изискват точност, развита логика и особена настройка на ума. За да предизвикате интереса им, вие трябва да им поставяте различни задачи, да използвате за нагледност схеми и таблици, да им предлагате различни експерименти и математически игри.
- Музикална – Тук става въпрос за способността да се възприема и оценява музиката (музикален критик), да се създава и трансформира (композитор) и да се изпълнява (изпълнител). Човек, който притежава развита музикална интелигентност, лесно запомня мелодии и е способен да ги възпроизведе. Той е възприемчив към ритъма.
При децата това се проявява чрез интереса им към звуците. Те отрано са чувствителни към тоновете, ритъма и темпото, възприемат музиката много емоционално. Още от най-ранна възраст са способни да разбират сложните музикални форми. Те са много емоционални и имат развита интуиция, затова в процеса на обучение при този тип деца е добре да се използва любимата музика. Речта има свой ритъм, защото доброто възприемане и запомняне зависят не само от това, което сме казали, но и от това как точно са прозвучали думите ни.
- Телесно – кинестетична – Тя включва умението да се използва тялото за самоизразяване, да се предават чувствата и емоциите чрез движения (атлет, танцьор, актьор), да се използват ръцете за трансформиране на разнообразни предмети (занаятчия, скулптор, механик, хирург). Те са много сръчни и бързи в действията си.
Децата с този тип интелигентност от ранна възраст се отличават с добра координация – те изключително точно контролират тялото си, усещат много добре ритъма. Имат бързи реакции, добре развити рефлекси, много бързо усвояват боравенето с различни предмети и инструменти. И изобщо, такива деца обичат да действат, да се движат, бързат да пипнат всичко и се учат не визуално, а опипвайки и даже опитвайки на вкус. Те остават равнодушни към картинките и зрителните образи и възприемат света чрез тактилни усещания, затова добре запомнят това, което са направили, а не това, за което са чули или прочели. Те се учат по-добре, когато действат и играят с предметите, докато слушат информацията. Те бързо превключват вниманието си, в резултат на което се появяват проблеми с концентрацията, които родителите често приемат за мързел, разсеяност и нежелание да се съсредоточат. Добре би било такива деца да получават информацията с помощта на движения (както при рапа), да се използват нагледни модели, които могат да се пипнат и с които да могат да манипулират. Те имат нужда от чести почивки, по време на които да поиграят, да потичат или да изпълнят няколко физически упражнения.
- Визуално – пространствена – Дарбата да се възприема света визуално и да се анализира тази информация (ловец, скаут, гид), а също и да се трансформира пространството (архитект, художник, изобретател, интериорен дизайнер). Хората с този тип интелигентност са възприемчиви към цветовете, формите, линиите и отношенията между обектите в пространството. Те могат графично да изразят своите идеи.
Ако забележите, че детето мисли в картини, създава зрителни образи и запомня по-добре именно с помощта на картини, значи за него е характерен този тип интелигентност. Такива деца често използват в разказите си метафори, лесно разчитат карти, таблици и диаграми, чувствителни са към цветовете и формите на околните предмети. Те отрано проявяват интерес към изобразителните изкуства, затова за тяхното обучение и за стимулирането на интереса им към знания е добре да се използват илюстрации към изучавания материал. Благодарение на зрителните образи децата по-лесно ще систематизират знанията си, ще разберат и запомнят това, което им е трудно да възприемат с помощта на логиката.
- Интерперсонална или междуличностна – Умението да се долавят настроенията, мотивите, намеренията и чувствата на другите хора. Способността за комуникация, т.е. обмяната на информация с другите хора по вербален и невербален начин, чрез езика на жестовете, музиката и речта (продавачи, политици, управители, учители, социални работници).
Децата от този, т. нар. „социален” тип интелигентност от ранно детство могат да се разбират с хората, да се уговарят с тях, да общуват, изобщо – обичат да се намират сред тях. Когато пораснат, те придобиват способността да разпознават чуждите замисли и планове, затова често започват да манипулират хората. Такива деца имат много приятели, проявяват активността си сред хората, предпочитат да бъдат посредници в спорове и конфликти.
Получавайки радост от общуването с хората, детето от този тип най-добре възприема знания именно в колектива, затова не се опитвайте да го задържите в дома си с надеждата, че така ще се съсредоточи и ще научи уроците си по-добре. Обучавайте го чрез въвеждането му в групова работа, в обсъждания, в спорове, давайте му възможност да изказва мнението си, поощрявайте го чрез допълнителни занимания в училищни и извънучилищни форми.
- Интраперсонална или вътреличностна – Точно усещане на самия себе си, разбиране за силните и слабите си страни, ограничаващи убежденията, мотивациите, настроенията и желанията, както и емоции. Високо ниво на самоконтрол, саморазбиране и самооценка (психолог, психиатър, философ). Този тип интелигентност се проявява чрез другите типове, определени от Гарднър.
За децата с такъв вид интуитивна интелигентност е присъщо самопознанието, даже самоизследването. Тези затворени по природа деца дълбоко усещат своите силни и слаби страни, добре разбират душевните си вълнения. Те от ранна възраст имат собствени ценности и цел в живота. Техните постъпки се ръководят от силна интуиция, самомотивация и желание да се отличат от другите, а вътрешната им хармония се нарушава от дълбокия анализ на личните преживявания.
В процеса на обучение тези деца трябва да имат възможността за самостоятелност – сами да организират учебния си процес. Те нямат нужда от контрол, самите те са достатъчно организирани. Такива деца не трябва да се насилват, защото така само ще се засили тяхното съпротивление и желанието им да се затворят още повече в себе си, а това няма да доведе до нищо добро.
- Натуралистична – Натуралистите имат способността да разбират природата и да долавят закономерности; да се ориентират сред много живи организми (ботаник, ветеринар, горски), също така са чувствителни и внимателни, интересуват се от определени характеристики на обкръжаващия ги свят (метеоролог, геолог, археолог).
Такива деца обичат да са навън и тяхното обучение е най-резултатно по време на екскурзии, зелено училище и други форми, където ще имат възможност да изследват нещата, които ги вълнуват.
- Екзистенциална – Способността и склонността да се формулират въпроси за живота, смъртта и други екзистенциални въпроси.
Тази интелигентност е типична за свещеници, философи, космолози, физици, астронавти.
Интелигентността може да бъде измерена не просто с коефициенти, а в реалните ситуации, които животът ежедневно поднася. Богатият аспект от “интелигентности”, които могат да бъдат атрибут на личността, само доказва, че човекът е венец на Твореца – дадено му е всичко необходимо и той трябва само да го развие. Родителят и учителят само ще помогнат като за начало.
