“Защо всички деца не свирят на музикален инструмент?” – често се питам, гледайки как “потъват” в екраните на телефоните си.
Знаете ли, че всеки път щом музикантите взимат инструментите си, навсякъде в мозъка им избухват фойерверки? Външно те може и да изглеждат спокойни и съсредоточени четейки нотите и извършвайки необходимите точни и отработени движения. Но в мозъка им се случва едно голямо парти. От къде знаем това?
През последните няколко десетилетия учените невролози напреднаха изключително много в разбирането как работи мозъкът ни чрез наблюдения в реално време с инструменти като ядрено магнитен резонанс и позитронно емисионна томография.
Когато участници в експеримент са изследвани с тази апаратура се вижда, че всяко едно действие като четене или решаване на математически задачи, има съответна област в мозъка, където се наблюдава активност. Но когато учените накарали участниците да слушат музика видели фойерверки. Множество области от мозъка им светвали едновременно докато обработвали звука. Разлагали го, за да разберат елементи като мелодия и ритъм и после пак го възстановявали в едно цялостно музикално преживяване.
И мозъкът ни извършва всичко това само за част от секундата. Между момента, в който чуваме музиката за първи път, и този, в който започваме да потропваме с крак.
Но когато учените преминали от наблюдение на мозъците на слушателите към тези на музикантите, скромните домашни фойерверки се превърнали в грандиозна заря.
Оказва се, че докато слушането на музика ангажира мозъка с някои доста интересни дейности, свиренето е мозъчният еквивалент на пълна физическа тренировка.
Невролозите видели как множество области в мозъка светват обработвайки едновременно различна информация в сложни, взаимосвързани и удивително бързи алгоритми.
Но с какво изпълнението на музика запалва мозъка ? Изследването все още е сравнително ново, но невролозите имат много добра хипотеза. Свиренето на музикален инструмент на практика ангажира всички области на мозъка едновременно – особено зрителната, слуховата и моторната мозъчна кора. И подобна на всяка друга физическа тренировка дисциплинираното организирано свирене засилва тези мозъчни функции, позволявайки ни да приложим тази сила и в други дейности.
Най-очевидната разлика между слушането на музика и свиренето е, че второто изисква фини двигателни умения, които се контролират и от двете мозъчни полукълба.
Свиренето също така съчетава езиковата и математическа точност присъща за лявото полукълбо с новаторското и творческо съдържание, които отличават дясното.
Установено е, че поради тези причини свиренето увеличава обема и активността в “Corpus Callosum” – мостът между двете полукълба, който позволява мозъчните сигнали да се предават по-бързо и по разнообразни пътища. Това съдейства музикантите по-ефективно и творчески да решават задачи от академичен и социален характер.
Музицирането е свързано със разбиране и създаване на емоционално съдържание и послание. Затова често музикантите имат много добри способности за изпълнение на взаимосвързани задачи като планиране, разработване на стратегия и внимание към детайла, защото това изисква едновременен анализ, както на познавателните, така и на емоционалните аспекти. Тази способност влияе и върху работата на паметта. И наистина, музикантите демонстрират по-добра памет. Те създават, съхраняват и извикват спомени по-бързо и резултатно.
Проучванията показват, че музикантите изглежда използват усъвършенстваната си структура на мозъка , за да прикачат към всеки спомен многобройни етикети -концептуален етикет, емоционален етикет, аудио етикет или етикет за контекст – подобно на интернет търсачка.
А откъде да знаем, че всички тези преимущества са валидни само за музиката в сравнение със спортовете или рисуването например ? Възможно ли е хората, които се захващат с музика, да са по-умни по начало ? Невролозите проучват тези въпроси и до тук са открили, че артистичните и естетичните аспекти на научаването да свириш на някакъв инструмент, се различават от всички останали изучавани дейности.
Включително и другите изкуства.
Няколко изследвания на случайни участници, които показвали еднакво ниво на познавателни способности и невронна обработка, в началото установили, че онези, които имали музикално обучение за известен период, демонстрират подобрения в множество области на мозъка в сравнение с останалите. Тук се наблюдава и процентовото превъзходство в бъдещото кариерно развитие и просперитет независимо от сферата на работа или професията на хора, изучавали инструмент спрямо другите, които са изучавали друг вид наука, спорт или изкуство.
Последните проучвания за интелектуалните ползи от свиренето задълбочиха разбирането ни за мисловните функции, откривайки вътрешните ритми, сложните взаимодействия, които създават изумителния оркестър на нашия мозък.
Не сме ли създадени по един уникален начин?
Музиката не е ли богатство, което ни е подарено на всички?
Теофил Стоев
Директор ЧОУ “Светилник”